“Аз, майка ми и свекървата”: възприятия за домашния труд около празниците на български майки

erwan-hesry-e9jV1ZyrOmg-unsplash

Понятията ни за това какво представлява домакинската работа, какво следва да бъде нейното разпределение между членовете на семейството и кога тя е или не е добре свършена, са културно обусловени. В зависимост от това към коя култура принадлежим различни аспекти на домакинството са повлияни от съпътстващите културата ни ценности, емоции и разбирания (Valadez and Clignet, 1984). Редица международни изследователи са документирали културното многообразие и различията в тълкуванието на елементи на домакинската работа, включително какво приемаме за мръсно или чисто (Douglas, 1975), кои култури считаме за ядливи и кои не (Sahlens, 1976) и пр. 

Кой мислим, че следва да извършва домакинската работа, е също така продукт на културната ни принадлежност, в чието “замесване” изиграва определяща роля и историческият контекст. Докато някои феминистки изследователи определят домакинската работа като унизителен акт на потисничество срещу жените, които традиционно се конструират като очаквания извършител на този тип неплатен и често невидим за околните труд, други поставят под въпрос тази перспектива, твърдейки че поради ключовата си роля за поддържането на социалните връзки и продължаването на семейните традиции, домакинската работа може да има позитивни функции и да служи на ангажираните с нея жени по утвърждаващ и овластяващ начин  (Valadez and Clignet, 1984). 

Вдъхновена от тази интригуваща дискусия, в рамките на настоящата работа имам за цел да представя и анализирам преживяванията и възприятията за труда, който са извършили в подготовка на коледните и новогодишните празници, на група български майки, които анкетирах през януари, 2020г. Основните изследователски въпроси, които обмислях при подготовка на анкетата и които в последствие зададох на анкетираните с известни промени, са:

  • Кой отговаря за подготовката и провеждането на коледните и новогодишните празници в българското семейство, в навечерието на второто десетилетие на XXI век?
  • Какво е отношението на модерните български майки към работата, която извършват в подготовка за празниците? 
  • Какво е отношението на модерните български майки към помощта, която получават в подготовката за празниците?

Метод

С цел да се допитам до по-голяма група от информанти, създадох онлайн анкета с 20 въпроса, сред които въпроси, свързани с демографския профил на анкетираните (възраст, място на пребиваване, семеен статус, пол на партньора, брой деца и възраст на децата); въпроси с поле за свободен отговор; въпроси с възможност за избиране на повече от един отговор и въпроси, включващи твърдения, които изискват от анкетираната да избере своята степен на съгласие или несъгласие. 

Използвах въпросите с поле за свободен отговор, за да дам повече пространство за себеизразяване на респондентките в рамките на питания, свързани с по-общи теми, засягащи отбелязването на празниците в техните домове (“Какви традиции, свързани с отбелязването на коледните и/или новогодишни празници, се спазват във Вашето семейство и кой в семейството Ви отговаря за запазването на тези традиции и продължаването на тяхното практикуване?”, “Получихте ли помощ във връзка с работата, свързана с посрещането на празниците от някой друг? Ако да – кой Ви помогна?”) и тяхното лично усещане и преживяване (“Коя е любимата Ви част от отбелязването на празниците?”, “Коя е НАЙ–МАЛКО любимата Ви част от отбелязването на празниците?”, “Има ли нещо, което бихте искали да се промени по отношение на това как работата, свързана с посрещането на коледните и новогодишните празници се разпределя между членовете на семейството Ви? Как бихте искали да се промени?”), както и за да позволя допълнителни коментари или размишления след въпросите с избор от списък от отговори (“Ако искате да добавите още нещо или да разкажете повече, можете да го направите в това поле.”) 

Трите въпроса с един или повече избираеми отговори, включени в анкетата, целяха възможността за съпоставка между ангажиментите, свързани с организирането на отбелязването на празниците, поети от майката, както и тези поети от нейния партньор и деца (виж фиг.1).

1

Фиг. 1 – Пример за въпрос с повече от един отговор от проведената анкета

Три въпроса, позволяващи избирането на само един отговор, имаха за цел да позволят сравнителен анализ сред всички респондентки във връзка с техните преживявания и нагласи, свързани с посрещането на празниците и свързаната с тях домакинска и друга подготвителна и последваща работа (виж фиг.2).

На края на анкетата имаше поле за коментари и въпроси, както и поле, в което респондентките можеха да оставят свой имейл адрес, за да получат копие от анализа на събраните данни след неговото публикуване.

2

Фиг. 2 – Пример за въпрос с един отговор от проведената анкета

Тъй като таргет групата на проучването бяха майки, разбиращи български език на територията на Република България (без други изисквания към етническата им принадлежност), анкетата беше разпространена през социалната мрежа (Фейсбук), през няколко големи групи, обединяващи майки в София и други населени места в България, както и най-голямата българска фейсбук група за жени, които харесват жени. 

 

Резултати

В анкетата се включиха 52 респондентки. Най-младата от тях е на 20 години, а най-възрастната на 57 години, като средната възраст на анкетираните е 35 години. Мнозинството от участнички в анкетата са от град София (43), като другите населени места, представлявани от анкетираните са Гоце Делчев (1), Несебър (1), Казанлък (1), Добрич (1), Горна Малина (1), Варна (1), Нови Пазар (1), Велико Търново (1). Една от респондетнките бе отговорила, че живее във Великобритания, поради което отговорите й бяха изключени от базата с данни, поради несъответствие с предварително зададените за таргет групата на изследването критерии. 

Според семейния си статус анкетираните се разделят в няколко групи: омъжена (31), неомъжена (6), разведена (3), съжителство без брак (10), вдовица (1). Спрямо броя на децата си мнозинството от анкетираните имат 1 дете (27), след това се нареждат тези с по две деца (22) и на последно място – тези с 3 деца (2). Въпреки че въпросът позволява добавяне на друг отговор, няма възползвали се от тази възможност, с изключение на една респондентка, която е уточнила, че отглежда две деца, от които едното е нейно, а другото на партньора й. Най-малкото от децата на респондентките е на 2 месеца, а най-голямото на 29 години, като средната възраст е под 10 години. Сред респондентките имаше една жена, чийто партньор е от същия пол. Нейните отговори бяха включени в общите.

 

Резултати от анкетата

Кой отговаря за подготовката и провеждането на коледните и новогодишните празници в българското семейство, в навечерието на второто десетилетие на XXI век?

Нека разгледаме резултатите за част от анкетните въпроси, като първо се спрем на въпросите, които биха могли да ни дадат представа за това кой отговаря за подготовката и провеждането на коледните и новогодишните празници в българското семейство, в наши дни. 

Отговорите на въпрос “През изминалия празничен сезон за коя част от приготовленията, свързани с празниците, отговаряхте Вие?”, както и тези, интересуващи се от участието в подготовката на празниците от страна на партньорите и децата на респондентките биха могли да ни насочат в рамките на това питане (пълен списък с дадените опции за този въпрос във фиг.2). Петнайсет от участвалите в анкетата (29.4%) са избрали отговор “всяко от изброените”, като няма участничка, избрала отговор “Никое от изброените”. По отношение на другите опции за отговор резултатите от анкетата показват, че мнозинството от респондентките (17.65%) извършват 8 от изброените в анкетния въпрос 9 дейности,  като само 2% от анкетираните са избрали само 1 или с 2 от възможните дейности. 

3

Фиг. 3 – Разглеждане на резултатите за въпрос “През изминалия празничен сезон за коя част от приготовленията, свързани с празниците, отговаряхте Вие?” според броя на избраните отговори (дейности, които жените са извършили в подготовка на празниците)

Брой избрани отговори Брой на респондентките с такъв брой отговори % от всички
Всяко от изброените 15 29.41%
8 9 17.65%
7 6 11.76%
6 6 11.76%
5 4 7.80%
4 4 7.80%
3 5 9.80%
2 1 2%
1 1 2%
Никое от изброените 0

Фиг. 4 – Графика с резултати за въпрос “През изминалия празничен сезон за коя част от приготовленията, свързани с празниците, отговаряхте Вие?”

 

За сравнение, на въпроса През изминалия празничен сезон за коя част от приготовленията, свързани с празниците, отговаря Вашия партньор? с опция “Всяко от изброените” са отговорили 3 респондентки (6%), а с опция “Никое от изброените” – 10 респондентки (20%). Според отговорите на анкетата, партньорите на респондентките се включват в най-голяма степен за пазаруване на хранителни и други стоки (63%), избиране, закупуване и опаковане на подаръци (35.3%), почистване след празничните ястия (35.3%), почистване на дома в подготовка на празника (29.4%). 

4

Фиг. 5 – Разглеждане на резултатите за въпрос “През изминалия празничен сезон за коя част от приготовленията, свързани с празниците, отговаря Вашият партньор?” според броя на избраните отговори (дейности, които партньорите са извършили в подготовка на празниците)

Брой избрани отговори Брой на респондентките с такъв брой отговори % от всички
Всяко от изброените 3 6%
8 0
7 1 2%
6 6 12%
5 4 8%
4 2 4%
3 10 20%
2 7 14%
1 8 16%
Никое от изброените 10 20%

Фиг. 6 – Графика с резултати за въпрос “През изминалия празничен сезон за коя част от приготовленията, свързани с празниците, отговаря Вашият партньор?”

На въпроса за участието на децата само 1 респондентка (2%) е избрала отговор “всяко от изброените”, като 25,5% от всички са избрали “Никое от изброените”. Според отговорите на анкетата, децата на респондентките се включват в най-голяма степен за украсяването на елхата (63%), украса на дома (49%),  подготовка на празничните ястия (27.5%). 

5

Фиг. 7 – Графика с резултати за въпрос “През изминалия празничен сезон за коя част от приготовленията, свързани с празниците, отговаря Вашите деца?”

 

Отговорите на въпросът “Получихте ли помощ във връзка с работата, свързана с посрещането на празниците от някой друг? Ако да – кой Ви помогна?” дават допълнителни нюанси на изгражданата от анкетните отговори картина за това кой се включва в подготовката на семейното посрещане на празниците. Тъй като този въпрос беше съпътстван от поле за свободен отговор, за да станат ясни резултатите, бе необходимо текстово кодиране на дадените отговори. 

Текстовото кодиране разкри, че 35% от отговорилите не са получили помощ от друг член на семейството (изключваме партньор и деца). От отговорите на оставащите участнички в анкетата става ясно, че майките оказват най-много помощ (11 споменавания), след които свекървите (4 споменавания). Съществува група от 4 респондентки (8% от всички отговорили), чиито отговори съдържат убеждението, че всички помагат и се включват в подготовката: “Да, получих (помощ – бел. автора). За почистването, украсата и подаръците от мъжа ми. За питката от големия ми син. За готвенето от сестра ми и от майка ми. За гледането на децата от баща ми. За готвенето между празниците от свекър ми.” Друга група от респондентки отговаря с неспоменати до момента членове на семейството: “бабите” (1 споменаване), “родителите ми” (2 споменавания), “сестра ми” (1 споменаване), “близките” (1 споменаване).

 

Какво е отношението на модерните български майки към работата, която извършват в подготовка за празниците? 

Следва да разгледаме отношението на участничките в анкетата към работата, която извършват в подготовка за празниците. Отговорите на въпроса Доколко подготовката за празниците допринесе за стрес, напрежение, преумора у Вас? могат да послужат като отправна точка за изследването на нагласите, които ни интересуват. За целите на този въпрос участничките можеха да изберат числа от 1 до 5, като “1” съответства на отговор “Изобщо не допринесе”, а отговор “5” – “Допринесе изключително много”. Както става ясно от приложената таблица с резултатите от този отговор, голяма част от участвалите в анкетата отричат подготовката за празниците да е допринесла за стрес, напрежение или преумора у тях (29.4% са отговорили с опция “1”, а 23,5% с опция “2”). Мнозинството от респондентките са избрали опция “3”, което може да се тълкува като припознаване на това, че празничната подготовка е допринесла за стрес, напрежение и преумора до голяма степен. На другия полюс – отразявайки мнение, че празничната подготовка е допринесла много или изключително много за техните стрес, напрежение и преумора – се намират 15% от респондетнките в анкетата.

6Фиг. 8 – Графика с резултати за въпрос “Доколко подготовката за празниците допринесе за стрес, напрежение, преумора у Вас?

 

Отговорите на въпрос “Доколко сте съгласни с твърдението: “Имам нужда да си почина след всичката работа около празниците”?  също дават любопитна информация за нагласите на респондентките ни спрямо работата, която са извършили в подготовка за празниците. Мнозинството от тях изразяват несъгласие с разглежданото твърдение (31,4% са отговорили с “1”, “Изобщо не съм съгласна”, а 15,7% с “2”). Въпреки това е необходимо да забележим, че 19,5% са отговорили с отговор “5” – “Напълно съм съгласна”. Същевременно 25,5% са избрали отговор “3”, което също следва да се приеме като съгласие с твърдението.

7

Фиг. 9 – Графика с резултати за въпрос “Доколко сте съгласни с твърдението: “Имам нужда да си почина след всичката работа около празниците”?” 

 

Какво е отношението на модерните български майки към помощта, която получават в подготовката за празниците?

Предстои ни да разгледаме още два от анкетните въпроси, които зададохме на доброволно попълнилите анкетата майки, с които да продължим да изследваме отношението на модерните български майки към помощта, която получават в подготовката за празниците. Въпросът Доколко сте съгласни с твърдението: “Бих искала да получавам повече помощ при организирането на празниците”?” ни разкрива, че мнозинството от анкетираните (31,4%) се намират по средата между пълното несъгласие и пълното съгласие с това твърдение; 27,5% от анкетираните отхвърлят категорично твърдението, че биха искали да получават повече помощ, следвани от 19,6% които са избрали опция “2”, т.е. една степен по-леко отричане на твърдението, т.е общо 47% от анкетираните отхвърлят идеята, че биха искали повече помощ при организирането на празниците. Едва 20% са отговорилите утвърждаващо, че биха искали да получават повече помощ.

8Фиг. 10 – Графика с резултати за въпрос “Доколко сте съгласни с твърдението: “Бих искала да получавам повече помощ при организирането на празниците”?”

Отговорите на въпроса със свободен отговор “Има ли нещо, което бихте искали да се промени по отношение на това как работата, свързана с посрещането на коледните и новогодишните празници се разпределя между членовете на семейството Ви? Как бихте искали да се промени?” потвърждават резултатите от предния въпрос, като 65% от респондентките отговарят, че не искат да променят нищо, свързано с разпределението на работата около посрещането на празниците. Тези от тях, които са дали мотивация за липсата си на желание за промяна, разкриват, че са доволни от разпределението на труда в домакинството си (“Според мен, всеки член от семейството ми участва в равномерно в работата свързана с празниците”) или че подготовката за празниците им носи огромно удоволствие (“Идеално се чувствах, всеки помага с каквото може. Обичам тези празници и ми доставя удоволствие да се подготвям. Радостта в очите на децата ми изтрива всяка умора.”). 

Въпреки това, благодарение на отговорите в свободен текст, става ясно, че една част от жените, които твърдят, че не искат да променят нищо, всъщност не вярват, че промяна е възможна: “Дори и да има, знам, че няма да получа помощ, а пък и аз съм перфекционист и искам всичко да е изрядно и знам, че, ако аз не го направя – никой няма да се справи”; “Никак-свикнала съм да се оправям сама”,”Не мисля,че ще се промени нещо”, “Няма как да се промени”. От тези, които са отговорили, че биха искали промяна, 14% биха искали по-активно включване от страна на партньора си или въобще на мъжете в семейството: “Може би трябва мъжете в семейството да се включват по-активно в приготовленията за празниците. За тях това е време за почивка, но за жените не е така” и “Половинката ми да се включва повече в подготовката”. Също така част от респондентките биха искали по-всеотдайно участие в подготовката на празниците от страна на цялото семейство (“Бих искала всички да участват по-всеотдайно”, “Да правим нещата заедно”), като друга група от участнички в анкетата иска промени, свързани с ритуалите за посрещане на празника (“Бих искала да сме повече време само тримата, вместо да обикаляме по роднини и приятели и да посрещаме гости.”).

 

9

Фиг. 11 – Примерни отговори на въпрос “Има ли нещо, което бихте искали да се промени по отношение на това как работата, свързана с посрещането на коледните и новогодишните празници се разпределя между членовете на семейството Ви? Как бихте искали да се промени?”, дадени от респондентките в анкетата.

 

Дискусия на резултатите

От резултатите на представените анкетни въпроси могат да се изведат следните впечатления. Според изразените преживявания на анкетираните майки, именно те са тези, които отговарят за най-голяма част от приготовленията около празниците, като партньорите им по-често се включват, но носят по-малко отговорности. Децата се включват в приготовленията, най-често чрез оказване на подкрепа при извършване на спомагателни дейности, свързани със самото отбелязване на празниците и не толкова неговата подготовка. (Все пак трябва да имаме предвид, че е възможно тези резултати да се дължат на ниската средна възраст на децата на анкетираните.) Извън нуклеарното семейство на помощ най-често се притичат другите по-възрастни жени – майки или свекърви на анкетираните.

Резултатите на настоящата анкета показват, че майките нямат единна позиция относно въздействието на работата, която извършват за подготовка и провеждане на семейните празненства и обреди за посрещане на коледните и новогодишни празници. Въпреки че съществува разделение в степента на съгласие, повечето респондентки отричат празниците да са допринесли за преумора, напрежение или стрес у тях и не споделят, че имат нужда от следпразнична почивка или възстановяване.

Относно това какво е отношението им към помощта, която получават, мнозинството от анкетираните майки отричат да имат желание да получават повече подкрепа за подготовката на празниците, като 30% се намират по средата между пълното несъгласие и пълното съгласие с това твърдение, а само 20% отговарят положително. Тези резултати, обаче, биват допълнени от представения въпрос със свободен отговор, чрез който разбираме, че голяма част от анкетираните не искат да променят нищо по отношение на помощта, която (не) получават, и разпределението на задълженията в семейството им, тъй като не вярват, че е възможно да получат повече помощ. Дадените отговори ни дават някои мотиви защо това е така. Например, споменават се, както удовлетворение от вече съществуващото разпределение на задълженията, така и съмнение, че партньорът ще се промени, както и обяснение, че няма как работата да се свърши също толкова добре от друг. 

Възможно е представените резултати за отношението на анкетираните майки към работата, която извършват и помощта, която получават, да се дължат на вкоренени представи за ролята на майката (и жената). В рамките на тази хипотеза майките осмислят подготовката за празниците като свое изконно задължение поради патриархалното възпитание, което всички неминуемо получаваме в по-голяма или по-малка степен в контекста на липсата на пълноправие между половете и възприеманите за нормални в обществото ни джендър роли и норми. 

Възможно е и удовлетворението, което майките изпитват, извършвайки тези дейности за семейството си, да е толкова голямо и да “смекчава” отрицателните аспекти на подготовката и провеждането на празниците. В научен труд, посветен на отношението на руски жени по времето на Съветския съюз и техните традиции да съставят готварски книги и да обменят рецепти с други жени, докато са на работа, Лакхтикова (2019) разкрива, че приготвянето на храна и грижата за гости са се явявали изключителна възможност за жените да бъдат положително оценени и да получат творческа себереализация. 

Изненадващо за авторката участничките в изследването й с университетско образование също се отдавали на готварското изкуство с не по-малък ентусиазъм от по-малко образованите жени във времето си. В контекста на ежедневието в икономически депресираното общество от късния период на съветска Русия, работещите жени, които Лакхтикова изследва, приветстват емоционалните ползи от това да бъдат ценени като виртуози в кухнята, което наред с това им помага да изградят социални мрежи с колежките си в работната си среда. Освен това поради изобилието от субкултури в този период, посрещането на гости и представянето им в добра светлина като домакини набавя на работещите жени интелектуално и емоционално удовлетворение, както и усещане за тяхната значимост за обществото и запазването на културата (Лакхтикова, 2019). 

В рамките на друг въпрос, който не бе представен досега, настоящата анкета се поинтересува от най-любимите и най-малко любимите аспекти на празниците за анкетираните майки. Сред най-обичаните най-често бе споменато прекарването на повече време със семейството и близките, а сред най-малко любимите очаквано се наредиха съпътстващите празниците чистене, готвене, “лудница в магазините” и други.

Следващи изследвания по темата следва да се съсредоточат върху задълбоченото разбиране на мотивиращите фактори и потенциални източници на влияние (включително аспекти от техния професионален, икономически и образователен профил), които обосновават отношението на българските майки към труда, който извършват, и помощта в домакинството, която получават не само по време на празниците, но и в тяхното ежедневие. Според това доколко приемат професионалното си развитие като приоритет или възприемат не работата, а семейния си живот като източник на удовлетворение, творческа реализация и социален статус, можем да предположим, че жените имат различно отношение към домакинския труд. Последващо изследване на отношението към домакинския труд извън по-специфичната времева рамка на празниците би могло да има сходни или много различни резултати. Провеждането на дълбочинни интервюта с работещи майки би могло да даде отговор на много въпросителни, на които онлайн анкетата не може. Би било добре също така да се изследва отношението на жени, които не са хетеросексуални. Профилът на респондентките в настоящата анкета не позволи да се направи сравнение между практиките, отношенията и нагласите на жените, които имат партньор от същия пол, тъй като сред анкетираните имаше само една жена, отговаряща на този профил.  

Извод

Проведената онлайн анкета с 51 български майки показа, че въпреки това, че респондентките докладват, че извършват основните или всички задължения, свързани с посрещането на коледните и новогодишните празници, а партньорите им (мъже) отговарят за значително по-малко аспекти на приготовленията, мнозинството от тях не желае промяна на разпределението на задълженията. 

Вместо да се чувстват “ощетени”, те отричат да изпитват преумора, напрежение или стрес във връзка с изпълнението на по-голямата част от необходимите задачи, свързани с посрещането на празниците в домакинството им. Жените, които не споделят тази нагласа и вместо това биха искали преразпределение на задълженията, свързани с посрещане на празниците, и които разкриват, че се чувстват уморени или неудовлетворени от настоящото положение, са малцинство сред групата от анкетирани.

За да продължим да изследваме тези и други въпроси, свързани с живота, убежденията и преживяванията на други жени, като феминистки следва да предотвратяваме прибягвания до съставянето на хипотези за “фалшиво съзнание”. За да окажем уважение на жените, които изследваме, и да разберем по-добре както вътрешния им живот, отраженията му във външния и взаимодействията между двете, е необходимо да продължим да разговаряме с тях, да се опитаме да заслужим да ни допуснат в живота си и да ги слушаме непредубедено, когато го направят. 

Източници:

Lakhtikova, A. (2019). PROFESSIONAL WOMEN COOKING: SOVIET MANUSCRIPT COOKBOOKS, SOCIAL NETWORKS, AND IDENTITY BUILDING.

Valadez, J., & Clignet, R. (1984). Household Work as an Ordeal: Culture of Standards Versus Standardization of Culture. American Journal of Sociology, 89(4), 812-835. Retrieved January 27, 2020, from http://www.jstor.org/stable/2779253

 

Курсова работа на Маги Назер, студентка в магистърска програма “История на жените и половете”, Софийски университет “Св. Климент Охридски”

 

Wanna add or share something?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s