“Момиче като мен”: Феминистки анализ на творчеството на Тита и Гери Никол

С милиони слушания на техните песни онлайн наред с честите им телевизионни, концертни и рекламни участия младите певици Тита и Гери Никол са едни от най-видимите представителки на популярната култура в развлекателния бранш в България. Многобройните им песни, изпълнявани соло или с участието на техните мъжки еквиваленти като Криско, Папи Ханс, 100 Кила и др., представляват своеобразен портал към света, който Тита и Гери Никол изграждат чрез творчеството си и в който потапят своите многочислени слушатели. 

Критичният анализ на текстовете на песните на Тита и Гери Никол от феминистка перспектива разкрива еклектичния набор от полови стереотипи и норми, които изпълнителките затвърждават и отхвърлят, нерядко едновременно, в рамките на изпълняваните от тях текстове и визуализирането им в съпровождащите ги видео клипове. В рамките на настоящия текст ще обърнем внимание на характеристиките на хетеросексуалното общуване, по начините по които ни се представят в творчеството на поп (и RnB?) дивите. Наред с това ще разгледаме противопоставящите се конструкции на женския аз и отношението към другите жени, когато те се появяват като обект на интерес за лирическите героини в изпълняваните песни. 

Популярната култура като идеологично пространство

Научната литература утвърждава популярната култура като идеологично пространство, в рамките на което изкуството никога не е без последици и всички текстове изразяват определени политически позиции (Storey, 2012). Без това да бъде експлицитно заявено, културните продукти предлагат свой идеологически прочит на света такъв, какъвто е или “трябва” да бъде. В този смисъл популярната култура следва да бъде разглеждана като терен на разнообразни и често противопоставящи се политически процеси на договаряне на смисли с цел привличането на “съмишленици” към определени начини за възприемане на света (Hall, 2009). 

Както предстои да видим чрез анализа на творчеството на Тита и Гери Никол, текстовете на песните им нормализират и представят за натурални значения и социални практики, които всъщност са продукт на определен културно обусловен светоглед. Този пример онагледява способите на стратегическо налагане на идеология, при което чрез популярната култура се правят опити субективното и частното да бъдат легитимирани и изведени като универсални (Barthes, as cited by Storey, 2001).

От друга страна популярната култура може да се разглежда като пространство на колективни фантазии и бягство от реалността. Според Ричард Малтби популярната култура предлага форми на бягство от нашите утопични представи за себе си (Maltby, 1989). Неслучайно текстовете на песните на Тита и Гери Никол често представляват своеобразен отговор на реалности, които могат да бъдат разпознати от масовата публика, като конструкциите на лирическия аз не са ориентирани към създаването на утопичен образ, а по-скоро приемане, демонстриране на гордост и липса на срам от това, което лирическите говорителки възприемат, че са:

Няма и следа от наивното момиче,

Тук съм да ги скъсам и да им взема парите.

Да, такава съм, т’ва не губя, сори, мамо.

В същото време в популярните текстове могат да бъдат открити различни “доминантни”, “зараждащи се” и “остатъчни” влияния, които се изграждат от противоречаща смесица от културни фактори и “дърпат” текстовете в различни посоки (Williams, 1963). Така, например, динамиката на конфронтация и конфликт между мъже и жени в рамките на хетеросексуалното общуване е доминантен мотив, който може да се открие в повечето от песните на Тита и Гери Никол, докато изразяването на отрицателна позиция спрямо другите жени, които се явяват конкуренция на лирическите героини, може да се разглежда като “остатъчно” влияние, предвид това че вниманието на героините е по-скоро съсредоточено върху изграждането и поддържането на собствения им образ. 

10-1-tita_3166227948574217575_original

Тита, снимка: вестник “Труд”, 16.05.2020

Нормите на хетеросексуалното общуване

Светът на отношенията между хетеросексуални мъже и жени, представян чрез песните в репертоара на Тита и Гери Никол, е свят на неяснота и объркан преход, в които лирическите героини едновременно се опитват да се откъснат от наследството на патриархалните норми и пасивната роля, която те отреждат на жената, но в същото време сякаш не приемат равенството между половете за възможен (или пък желан?) проект. Въпреки че донякъде успяват да разчупят традиционните представи за женско поведение, възможността да се прекрачи отвъд бинарното и стереотипно сексистко разделение на “мъжко” и “женско” поне на този етап се оказва отвъд способностите им.

Чрез пищната си увереност в собствените си качества и умения и липсата на задръжки да използват своя сексуален магнетизъм като оръжие срещу мъжете лирическите героини на Тита и Гери Никол са лишени от снизхождение и нямат никакво намерение да полагат усилия, за да щадят мъжкото его. Те са тук, за да “мачкат”, и това е ясно изразено в изпълняваните от тях текстове. Така например от текста на песента на Тита “Минимумът” разбираме, че лирическата героиня няма високи очаквания спрямо мъжете, които я ухажват. От тях не се очакват чудеса от храброст:

А как ме гледаш, как ме гледаш

ти ме пиеш с поглед

нека силата бъде с теб,

но ти не си джедай.

Подтекстът е, че повечето мъже не биха могли да се представят “на ниво” с жена, която няма да бъде спечелена с традиционните похвати на ухажване:

Овладей всичките си хормони,

знам, че чакат ме цветя, мечета и бонбони

нямаш шанс, ако авторитетът ти се рони,

виждам, за мене би престъпил и закони.

Докато тя се представя като олицетворение на женското овластяване, като показва, че изборът до голяма степен е нейн:

 На мене ми е просто интересно

и се чудя, и се чудя, ей така,

дали ще ми отиваш,

не бързай да поливаш,

с репликите, които следват, героинята очертава границите на реалността и това, което е възможно помежду им, както и непоколебимостта си да отхвърли всичко, което е под “минимума” й. 

Отношението към мъжете като неравностойни партньори, които трябва да си научат “мястото”, е засвидетелствано и в песента на Тита “Късай”:

За двубой не ме брой, ти си моят boy toy

Моите играчки ти не пипай, в ъгъла стой (…)

Дръж пътя, миличък, нещо си ми бледичък

За игричките ти, I don’t give a fuck.

Въпреки че тази директност и самоувереност могат да бъде тълкувани като изява на новопридобито феминистко съзнание, други части на текста провокират размисли върху това, че може би лирическата героиня е разочарована от това, че поколението на по-младите мъже, с които общува, не отговаря на нейните очаквания за “мъжко” поведение:

Не добре дошъл си, детенце на акъл си

Здрав, прав, мъж си, недей да пускаш сълзи

Аз съм голяма хапка, не те видях – мравка.

По сходен начин лирическата героиня на Гери Никол в песента “Устни” иронично се обръща към мъжа, който я е разочаровал с това, че не може да му “разчита”:

Кученцето на мама, много си мило

вдигам панаира и веднага си се скрило.

Вдигам олелия, горкия, веднага скри са

уж си паралия,

а за сметката покри са, скри са.

В този случай анализът ни се усложнява, тъй като от една страна текстът може да се приеме като утвърждаване на сексистки джендър роли и норми (“мъжът трябва да плаща”, да е “смел”, а не “плашлив”), но от друга страна можем да го тълкуваме като критика към остарелите методи, използвани от мъжете, за да впечатляват жени, които не отговарят на променената социална реалност. Ако приемем, че лирическата героиня на Гери Никол е финансово независима и уверена в своите умения и реализация, до степен в която търси партньор, а не “портфейл” или “трамплин”, можем да си представим, че позьорщината и опитите да бъде спечелена с традиционни форми на “мъжкарство”, имат противоположен ефект:

Ей, момченце,

най-обичам такива гъзета като тебе

дето много лаят

да внимават с кой играят

щото хич не ти отива,

щот на всичко ше те бия,

к’во се правиш на отворен, бе?

Както става ясно от анализираните откъси от песни, динамиката на конфронтация и конфликт между мъже и жени в рамките на хетеросексуалното общуване е доминантен мотив за творчеството на Тита и Гери Никол, както впрочем и за други популярни български изпълнители. Малко са песните, които представят в положителна светлина взаимоотношенията между хетеросексуални мъже и жени, а не като надиграване, в което единият или другият трябва непременно да вземе превес. 

Песента на Тита “Първа среща” сякаш е опит за по-различен подход към темата. В нея лирическата героиня изразява с нежност и топлина чувствата си към любимия и неговото специално място в нейния емоционален свят:

Всеки път с тебе ми е първа среща,

няма да го мислим то си се усеща (…)

На тебе посвещавам тая песен, 

защото още си ми интересен 

като музей съм, пипането забранено, 

но за тебе правилата са отделно.  

Въпреки че песента се отличава с тона си от множеството други песни със сходна тематика, в които отношението към другия пол е най-често снизходително или агресивно дори и при наличието на романтичен или сексуален интерес, и в “Първа среща” се откриват редица смекчени обвинения и намеци за необходимост от предприемане на определени действия:

Бих те запознала с баща ми, брат ми

искам действия, думите са безплатни. 

Като торта сладък си, ще бъда пряма,

 въпреки че си изчезнал вид, хич те няма

maxresdefault

Гери Никол, снимка: видеоклип към песента “Готина и Луда”

Конструкции на Аза

Въпреки че са наясно с това, че представляват сексуален интерес за мъжете, с които общуват, лирическите героини в песните на Тита и Гери Никол конструират себе си не като плячка, а като заплаха. 

Ако патриархалните очаквания постулират, че жените трябва да бъдат скромни и да не привличат излишно внимание, то героините на Тита и Гери Никол по-скоро вярват в разговорната максима, че “скромността е за хора без други качества.” Вместо това те се възползват от разнообразие от епитети, чрез които описват себе си и своето опасно въздействие. “Хулиганка, калпазанка, пикантна като мексиканка” са малка част от образите, които лирическата говорителка на Гери Никол утвърждава за себе си, като по този начин преформулира значенията на негативно асоциираните епитети “хулиганка” и “калпазанка” в модерен символ на енергичност, приключенски дух и освободеност от ограничаващото чуждо мнение:

Не излиза твойта сметка, не ме поставяй в клетка

не съм принцеса, нито на витрина статуетка.

Аз съм дива, неопитомена,

ако не ти харесвам, не в мене е проблема.

Последното изречение е ключово в светогледа, представян от разглежданите текстове. Това е своеобразна смъртна присъда за критиката, поднасяна отвън. Както Гери Никол пее в “Напрао ги убивам,” това, което отличава лирическата й персона е, че “критерият в живота” й не се определя от друг, а от самата нея. (Неприемането на чуждо мнение обаче не пречи на това изпълняваните текстове да сипят “хейт” към “всяка батка”, неумел ухажор или друга жена, попаднала в полезрението на лирическите героини.)

Увереността до краен предел, която се демонстрира в текстовете на изпълнителките, произтича от тяхното субективно усещане за популярност, личен статус и висока степен на “успех” в това да очароват и съблазняват, при това без особено усилие (поне на думи). Неслучайно Тита пее: 

Аз съм купидон, дон, дон, дон, дон, дон,

всички съм улучила със headshot (…)

Такова бонбонче събира лайкове,

Колкото и да ме следват – малко е,

а лирическата героиня на Гери Никол заявява: “Знам, че искаш да си с мене от първото ми “здравей”. Изграждането на аза и усещането за себестойност в тези случаи едновременно черпи енергия от валидацията, предоставяна от другите, но наред с това се разграничава от тяхната въображаема или реална критика и осъждане. 

Заплахата, която лирическите героини смятат, че представляват се отнася както към мъжете, които се опитват да ги спечелят, така и към жените, които се заблуждават, че могат да се мерят с тях. Във феминисткия кошмар, който представлява песента на Гери Никол “Дръжте се мъжки”, лирическата героиня победно оповестява своите намерения и успешно постигане на целта да “прибере вкъщи” неопределен мъж:

Гавра с теб ще си направя и дъвка ще дъвча, дъвка ще дъвча,

5 секунди и те паля и дъвка ще дъвча, дъвка ще дъвча.

С пламъка ще те погаля, няма се мръщиш, дъвка ще дъвчеш,

звярът май изгуби вяра и толкова лесно прибирам те вкъщи (…)

Нещо страшно щом се заиграя, дръжте се мъжки, прибирам ви вкъщи.

Небрежността и неуважението, които се внушават с образа на дъвченето на дъвка в присъствието на другия и в процеса на неговото систематично подлагане на съзблазнителни атаки, засилват усещането, че тази прелюдия е преди всичко опит за доказване на надмощие, която сякаш се изчерпва с това другият да се поддаде на изкушението. 

В представената чрез текста ситуация липсват не само интимност, равноправно общуване и взаимно съгласие (в смисъла на consent), но и идеята за удовлетвореност от сексуалния акт отвъд валидиращите егото му функции. Тъй като лирическите героини на Гери Никол и Тита се фокусират основно върху преживяванията на мъжете, с които правят секс като свидетелство на своята сексуална мощ:  

един път с мен, ще поискаш и повторно

идвам с етикет “Консумирай отговорно”,

не става ясно дали те въобще извличат удоволствие от тези преживявания. Замяната на традиционната женска роля на “плячка” с тази на “хищник” възпрепятства трансформирането на системата от отношения между половете и преосмислянето й като възможно пространство на равенство, а не борба за надмощие. 

0

Тита, снимка: видеоклип на песента “Късай”

“Другите” жени

Когато присъстват като обект на внимание в песните на Тита и Гери Никол, другите жени са представени ниско в “йерархията”, на чийто връх поставят себе си лирическите героини на изпълнителките. Основните аргументи за тази отдадена им позиция са свързани с възприятието на другите жени за “евтини”:

Всичко свърши като сесия

Ти не си със мен, а с евтината версия,

Или непритежаващи отличителни качества:

Момичетата с теб – има много като тях,

С манталитет обаче не ги видях.

Наред с това критиката по техен адрес се свързва и с “размаскирането” на липсата на автентичност на другите жени и възприятието, че се стремят да “копират” стила, поведението, визията или друг аспект на личността на лирическите образи на Тита и Гери Никол. 

В песента на Гери Никол “Шефе, шефе” лирическата героиня безпощадно се обръща към тези, които се опитват да й подръжават и да бъдат в конкуренция с нея:

Ква си ти, кажи ми, май, че мене имитираш,

търсиш ги с пари, да не вземеш да фалираш.

Класата си личи, мен не моеш ме копираш,

аз съм си шеф на себе си, ти от друг се контролираш.

Кажи, бе, не схвана ли, че си в капана ми,

джин трап за баровци, загадка малка си,

ний до ся сме бачкали, кеша сме прайли,

а те ми пеят кавъри, за слава го лигавели.

Очевидно лирическата героиня на Гери Никол е наясно с това, че има въздействие над по-младите от нея жени. В същото време обаче тя експлицитно признава, че е заложила “капан”, в който лесно да попаднат по-наивните и неопитни от нея. Въпреки че заявява, че “ний до ся сме бачкали”, като по този начин представя постиженията си като плод на труд и творчески усилия, едновременно с това лирическата героиня представя “класата” и стилът си като нещо уникално и неподражаемо, което другите дори няма смисъл да се опитват да пресъздадат. В песните на Тита също откриваме сходно обръщение към другите жени, несмогващи да се конкурират с лирическата героиня, която изтъква техните недостатъци, за да се себепромотира:

На всички им е ясно к’во си търсите

Викаш му съкровище, а сменяш си сандъците

Като вятъра във Сливен – много духаш

Като двигателя хибриден – нищо не струваш

Искаш мандарините да станат дини

Остави си очите по тия витрини

Понякога се чудя на подбора ти

Някой бързо да застреля фризьора ти

На всичките ти снимки ти ме смая, бе

На живо не мога да те позная, бе.

Представянето на други жени в негативна светлина, умаловажаването на усилията им и безжалостната критика са често срещани форми на интернализиран сексизъм, породен от конкуренцията за мъжко внимание и достъп до ресурси между жените в патриархалните общества. Българските текстописци и изпълнители могат да вземат пример от международни звезди като Дуа Липа, които не само продуцират комерсиална музика с овластяващи текстове, но и подкрепят други млади изпълнители и се борят за премахване на сексистките практики в музикалната индустрия.

Заключителни размисли

В началото започнахме с това, че популярната (масова) култура е поле на битка на мирогледи, които опитват да се утвърдят. Наред с това масовата култура се определя от преобладаващите вкусове, поради това че чрез нея се издържат бизнес индустрии в контекста на капиталистическата система, и следователнo не се продуцира с оглед на интересите на по-маргинални групи от хора (например, феминист(к)ите, религиозните, ЛГБТ, чужденците, и пр.) 

Ако приемем, че творчеството на Тита и Гери Никол отразява социалната реалност, която прави съществуването на песните им възможно, какво забелязваме за представите, които толерираме и с които се свързваме емоционално? Допада ли ни образът в огледалото?

Извършеният анализ на творчеството на двете млади български певици осветява нуждата от преосмислянето на равенството между половете като възможен проект, при което опитите ни за трансформирането на традиционните полови роли да не се задоволяват само с тяхната размяна.

 

Източници:

Hall, Stuart. ‘The rediscovery of ideology: the return of the repressed in media studies’, in Cultural Theory and Popular Culture: A Reader, 4th edn, edited by John Storey, Harlow: Pearson Education, 2009

Maltby, Richard. ‘Introduction’, in Dreams for Sale: Popular Culture in the 20th Century, edited by Richard Maltby, London: Harrap, 1989. 

STOREY, John: Cultural Theory and Popular Culture. London et al. (PearsonlPrenUce Hall) 2001

Storey, John. ‘What is popular culture?’, in GENDERING POPULAR CULTURE: PERSPECTIVES FROM EASTERN EUROPE AND THE WEST, edited by Kornelia Slavova and Krasimira Daskalova, Polis, 2012

Williams, Raymond. Culture and Society, Harmondsworth: Penguin. 1963

 

Този текст беше написан като курсова работа в рамките на магистърска програма “История на жените и половете” – Матилда към СУ “св. Климент Охридски”. Благодаря на проф. Валентина Миткова за интересните презентации и дискусии в курса й “Пол и популярна култура в сравнителна перспектива: Източна Европа и Западът”.

 

Wanna add or share something?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s