Целувката на Бай Ганьо: триумфът на насилствената близост като орден на мъжественост

Докато в САЩ от десетилетия текат обществени и академични дебати, които целят да изяснят моралните и законови рамки, които различават сексуалните взаимоотношения, осъществявани по взаимно съгласие, от актовете на сексуално насилие, легалните системи на голяма част от европейските държави не дефинират сексуалните посегателства през призмата на липсата на съгласие.

В България дълбоковкорененият патриархализъм, наред със съпротивата срещу преосмислянето на традиционните хетеросексуални порядки на общуване, водят до културната тривиализация на насилствено постигнатата близост с жени. Посегателствата срещу телесната автономия на жени не само не биват посрещнати с масова критика във връзка с непотърсеното съгласие и накърнените сексуални права на жените, към които са насочени, но символично се разглеждат като израз на мъжество, “юначество” и дори в някои случаи – на национална чест. В настоящата статия ще разгледаме един популярен случай от миналата (2019) година, който илюстрира тези твърдения. Ще проследим обществените реакции, които го съпроводиха и ще ги ситуираме в контекста на сексуалните политики и идеологии, които биха могли да обяснят доминантния обществен дискурс, както и критичния подход към него.

Кубрат Пулев и Дженифър Ривало: българското мъжество срещу американския “меркантилизъм”

Минути след победния си мач срещу румънеца Богдан Дину по време на дебюта си в САЩ обичаният от спортните фенове български боксьор Кубрат Пулев награбва с две ръце главата на американската спортна репортерка Дженифър Ривало и я целува по устните. Както се вижда от широкоразпространеното онлайн видео, заснето след мача на Пулев, журналистката, която интервюира българина във връзка с победата му, е видимо изненадана и смутена от жеста на боксьора. Под влиянието на острите реакции в социалните мрежи и спортната гилдия отвъд океана, Пулев прави изявление, с което уточнява, че целувката му е била “приятелска”. Междувременно Ривало, която се подвизава в социалните мрежи под името “Джени Суши”, публично изразява възмущение срещу постъпката на Пулев и наема адвокатка, известна с победите си в дела, свързани със защитаването на правата на жените, за да я представлява. 

В резултат на повдигнатите обвинения за сексуално насилие (от англ. ез.: sexual harassment) срещу Пулев атлетическата комисия на щата Калифорния отнема лиценза за боксиране на нашенеца, като в последствие му нарежда да плати глоба от 2,500 щатски долара, както и да премине през обучение за превенция на сексуалното насилие, преди да му бъде разрешено да се състезава отново. Пулев и екипът му преминават през двучасово обучение, целящо да подобри чувствителността и разбирането им за сексуалното насилие, като боксьорът заявява, че обучението е повишило уважението му към жените. Според същия повече хора трябвало да бъдат образовани по темата, тъй като някои можело да не знаят, че поведението им е погрешно. Той самият предлага да помогне, ако комисията започне образователна кампания срещу сексуалното насилие. 

След решението на калифорнийската комисия да поднови лицензът за боксиране на Кубрат Пулев и след като публично заявява, че е била подложена на няколкомесечен кибер тормоз от страна на феновете на българския боксьор, Дженифър Ривало се отказва да подаде съдебно дело срещу българина. 

Българските реакции към случая 

За разлика от международните реакции на възмущение, които видеото с насилствената целувка на Кубрат Пулев, разпали, в България отношението към случая е далеч по-малко критично. Часове след победния мач на Пулев в Калифорния новините за случката с Дженифър Равало достигат българската общност и бива отразено не само от спортните издания в България, но дори и в емисиите на новините в националните медии. 

В репортаж на Нова телевизия от 26.03.2019г. водещите на новините представят събитието, като пускат кадрите, заснети с камерата на медията, която Ривало представлява. Докато репортажът включва също откъс от интервю с Пулев, в което боксьорът оправдава постъпката си със спонтанност и се опитва да я представи като приятелски жест, Ривало бива представена по далеч по-неблагоприятен начин, чийто ефект е да създаде усещане за абсурдност и преувеличение и да постави под въпрос нейното право да се противопоставя на насилствената близост от страна на българския боксов титан. Репортажът подчертава, че Ривало е известна като “кралицата на голото суши” и излъчва снимки на Ривало от социалните мрежи, на които репортерката е без дрехи, като интимните й части са закрити с парченца суши. Докато в началото Ани Салич сякаш със забавление ни въвежда в куриозната ситуация, в края на репортажа Николай Дойнов придобива по-сериозен тон, като обяснява, че тази проява може да има сериозни последици и да “струва скъпо” на Пулев, който може да изгуби лиценза си да се състезава в САЩ. “Спортният скандал” се отразява по сходен начин и от други медии. Посланието, което впрочем се повтаря от десетки коментиращи случая граждани в социалните медии, е: “може и да е сбъркало нашето момче, но чак пък толкова…”

Неясните последици за Пулев след случката провокират мобилизирането на разнообразни ресурси за подкрепа и рехабилитиране на имиджа на българина. В подкрепа на българския боец срещу “ударите под кръста от страна на мейнстрийм медиите в САЩ” на 29.03.2019г. е създадена фейсбук група “Приятели на Кубрат Пулев”, която към момента има 354 членове. В групата членуват и страниците “МПО Пирин – Чикаго”, “Българска източноправославна църква св. Георги”, “Българска православна църква св. Злата” и др. 

В интервю за онлайн изданието “Марица” от 31.03.2019г. агентът на Кубрат Пулев Ивайло Гоцев коментира случката, като казва, че “Той е жертвата, а тя е хищникът.” В желанието си да оправдае постъпката на боксьора, той хвърля вината за скандалния развой на интервюто между Пулев и Ривало върху репортерката, разчитайки на българския патриархален консервативизъм и традиционни роли за половете. Същият приканва българската публика да се идентифицира с Пулев и да има разбиране към неговата постъпка: “Погледнете я, вижте как изглежда, как говори, предизвикателството, което имаше самото интервю”. Позицията, която представлява обаче, е стратегическа, а не обективна и има за цел да отклони вниманието от централния въпрос за неприкосновеността на личното пространство и телесна свобода и необходимостта от съгласие преди предприемането на действия за установяване на физическа близост с друг човек. 

Репортаж на Дневник, озаглавен “За кого е отровна целувката на Кубрат Пулев?”, публикуван в социалната мрежа Фейсбук, получава 463 реакции и 157 коментара от български потребители, в които са изразени позиции спрямо случката. Анализът на 48 от направените коментари (30% от общия брой) разкрива, че само 12.5% (6 коментара) от тях изразяват критична позиция спрямо Кубрат Пулев, докато останалите 87.5% от коментарите са експлицитно насочени към персоната на Дженифър Ривало. Негативните коментари срещу Пулев изразяват критика към българският “манталитет”, който допуска оправдаването на постъпката на Пулев и срам от свързването на България с подобно поведение. Един от коментиращите поставя под въпрос формулирането на целувката като акт на мъжество и приканва сънародниците си да се поставят в обувките на репортерката.

Мнозинството от коментарите обаче не споделят тези критични към нашенеца позиции. Близо 90% от коментиращите подкрепят българина и се обръщат към американската репортерка от филипински произход с вулгарни обръщения, включително и на расова основа.  

В тези аргументи Ривало се разглежда като “златотърсачка”, която е решила да изкара пари на гърба на “нашето момче” или се стреми към лесна популярност. За родните коментатори жена, която свързват с нетипична освободеност (поради снимките, на които е покрита само със суши) и която притежава визията на репортерката, просто няма как да бъде жертва на сексуален тормоз. Тя неминуемо си го е просила без значение от контекста. За тях изборите да изглеждаш по определен начин и да не се срамуваш да покажеш тялото си публично сякаш представляват предварително дадено съгласие за сексуална интимност, което няма нужда да бъде търсено или потвърждавано повторно. 

Коментарите срещу Ривало се базират на опозицията “другите срещу нас”, където Пулев, добър или лош, трябва да бъде защитаван в знак на колективна съпротива срещу меркантилния “запад”, където всичко се урежда със съдебни искове, и угодническия “изток”, чиито жени роболепно изпълняват мъжките фантазии срещу съответна изгода. В рамките на този светоглед чуждите жени представляват опасност, която следва да бъде избягвана, а родното мъжество се представя като едновременно по детски наивно и имащо потенциала да бъде примамено, както и първосигнално и необуздано.

Анализираните коментари наред с това нормализират проявата на нашенеца и я представят като нещо тривиално, за което дори не си заслужава да се говори. Наред с коментарите, че всъщност репортерката е искала “много повече” и че се е изказала срещу целувката, защото не е могла да получи “друго”, други коментари осмиват разглеждането на проявата на Пулев като невинна и несексуална в своя характер. В този контекст очакваните санкции срещу Пулев се разглеждат като удар “отвън” срещу българския спорт и като опит българският дух и постижения да бъдат ограничени.

 Формулирането на санкциите срещу Пулев и възможното подаване на съдебен иск срещу нашенеца от страна на Дженифър Ривало като накърняващи националната гордост, наред с мобилизирането на националистки дискурс за необходимостта проявленията на българското мъжество да се защитават на всяка цена, довеждат до вулгарни изказвания по адрес на репортерката не само из родните форуми и социални мрежи, но и в директни съобщения до Ривало по Инстаграм. В интервю с Доменик Нати Ривало споделя, че на изслушванията пред атлетическата комисия на щата Калифорния Пулев и екипът му са дошли с цял антураж от фенове, целящи да сплашат Ривало и адвокатката й, поради което се е наложило двете да бъдат ескортирани от охрана. В същото интервю Ривало разказва за многобройните съобщения, които получава от фенове на българския спортист, съдържащи всевъзможни обиди и заплахи.

В знак на солидарност с Кубрат Пулев редица спортисти и публични фигури изразяват подкрепа към него чрез статуси в социалните мрежи. В интервю за БТВ Новините сноубордистът Радослав Янков споделя подкрепата си, като казва: “Той си е българин, аз си го защитавам”.  Моторист от Sofia Riders целува българска репортерка, която го интервюира, с думите: “Подкрепям българския спорт”. Самата журналистка, която става обект на непоисканата целувка от страна на моториста, изразява позицията си за случката, като твърди, че въпреки че не толерира такива прояви спрямо себе си и колегите си, не се чувства “обидена” или “засегната”.

Дискусия

Представеният случай осветява редица проблематични обществени нагласи, отнасящи се до възприятията за мъжествеността (наред с произтичащите от нея “мъжки” социални роли) и нормите на хетеросексуалната интимност в българския контекст. 

Идеите и асоциациите, които изграждат представите ни за „мъжественост“ са продукт на разнообразни влияния (вкл. социални, културни, икономически и пр.). “Мъжествеността” като исторически и културен феномен не притежава фиксирани характеристики, тъй като представлява „постоянно променяща се колекция от значения, които изграждаме чрез взаимоотношенията си със себе си, помежду си и със света“ (Kimmel, 2000, стр. 58). Като исторически променливи категории мъжеството и женствеността следва да се интерпретират като интернализирани полови роли, които са продукт на социализиране (Connell 1995, стр. 22), т.е. на научаване в следствие на процеси на окуражаване и подражание.

В контекста на културното многообразие, световната глобализация и улеснения достъп до идеи и модели на подражание, благодарение на възможностите за свързване чрез интернет, социалните мрежи и облекчените режими за пътуване (поне в рамките на Европа), се налага да говорим за мъжествеността в множествено число. Това се обсулавя от разбирането, че има повече от един начин “да бъдеш мъж”, въпреки съществуването на доминантни форми на мъжественост (т.нар. “хегемонна мъжественост”). Така, например, австралийската социоложка Raewyn Connel различава няколко типа “мъжествености” в допълнение към хегемонната мъжественост, включително “подчинени”, “съучастнически” и “маргинализирани” (Connel, 1995, p. 78-81). Важно е да се отбележи, че Connel, която е основоположник на изследванията на мъжете и мъжественостите в световен мащаб, дефинира “мъжественостите” като практически модели, чрез които най-често мъжете (но в някои случаи и жените) заемат тази позиция в йерархичната полова система и която им помага да получат достъп до определени социални, икономически и политически дивиденти. 

Реакциите на голяма част от обществеността у нас по отношение на насилствената целувка на репортерката Дженифър Ривало от страна на боксьора Кубрат Пулев извежда на преден план характеристиките на доминиращия модел на мъжество, който голяма част от сънародниците ни приемат за нормален и очакван. Страстните дискусии и защита на Пулев, провокирани в хода на развитието на сагата между българина и американската спортна журналистка дори месеци след първоначалното отразяване на случая, демонстрират потенциала на хегемонната мъжественост да мобилизира националистичен дискурс и крайни форми на сексизъм и то не само сред редиците на българските мъже. Хегемонията, според дефиницията на Buchbinder (2013), представлява контрол върху идеологията, при който подчинените класи не се управляват срещу волята им, а вместо това са индоктринирани да вярват в идеологията, която оправдава и натурализира превъзхождащата позиция и интереси на доминантната социална група (Buchbinder, 2013, стp. 91-92).

Като успешен представител на българския спортен елит и в ролята си на боксьор (а не състезател по фигурно пързаляне, например) Кубрат Пулев има статуса на съвременен национален герой, който въплъщава в себе си жизненоважната функция да подхранва националното его при това в контекста на международни и национални социоикономически и политически условия, където проявленията на сила, храброст и непоколебимост, считани за “мъжки” качества в рамките на патриархалното мислене, до голяма степен липсват. Масовата подкрепа, която получава въпреки постъпката си, онагледява процесите, чрез които други, нехегемонни форми на мъжественост играят роля в поддържането на системата на полово неравенство (като пример можем да дадем коментарите на мъже, които от една страна не одобряват постъпката му, но в същото време изразяват подкрепа и му пожелават да му се размине), както и съучастието от страна на жени в този процес (голяма част от критиката срещу и вулгарните обиди по адрес на Дженифър Ривало идват от български жени).    

По същността си хегемонната мъжественост представлява “културната отправна точка” за мъжеството в определено общество, дори и да не е статистически преобладаващата форма на мъжественост (Atkinson 2011: 32). В този случай това означава, че желанието да не бъде “опетнен” образът на личност, която свързваме с национална гордост (или поне с възможността за преживяването на такава), оправдава насилствената интимност и подронването на автономията и сексуалните права на жените. Това е видимо не само в случая с целувката на Пулев, но и в акта на “солидарност” на моториста, който непоискано целува българска журналистка “в подкрепа на българския спорт”. И в двата случая имаме жени, които са опредеметени, и чието лично пространство и желание за интимност не са взети предвид. И в двата случая имаме мъже, които решават, че някакъв техен изблик на емоция или желание да заявят нещо оправдава това да поставят тези жени в неудобна ситуация, при това публично, без да се интересуват от емоционалната, репутационната или професионалната цена, която поведението им може да има за “късметлийката”. 

Навярно много хора биха продължили да твърдят, че става въпрос “само за една целувка”. Но дали щеше да бъде по-различно, ако имаше обвинение за изнасилване? Ако на видеото след мача в Калифорния бяхме видели целувката да прераства в повече, дали нямаше да има някой пак да каже, че Джени Суши си го е поискала? Защо една жена да иска да изглежда добре, ако не за да привлече мъж, при това първият, който й се изпречи и я награби? Фактът, че в случая става въпрос само за една непоискана целувка, не бива да ни действа успокояващо. Само едната целувка е това, което видяхме пред камерата. Извън кадър отношението към жените, което позволи на Пулев и на подръжаващия му моторист да стигнат до този натрапчив жест, често не се задоволява само с една целувка. 

Липсата на остра обществена реакция срещу всички форми на насилствена близост с жени поощрява културата на насилие (т.нар. “Rape culture”). Една от по-ранните дефиниции на културата на (из)насилване я определя като: 

комплекс от вярвания, които окуражават мъжката сексуална агресия и подкрепя насилието срещу жените. Това е общество, в което насилието се възприема като секси и сексуалността е насилствена. В култура на (из)насилване жените са подложени на континуум от застрашаващо насилие, което се разпростира от сексуални коментари през сексуално докосване до изнасилване. Този тип култура насърчава физическият и емоционалният тероризъм над жени като нормата” (Buchwald, Fletcher & Roth 1993: 1). 

Културата на (из)насилване може да се опише и като култура, която ограничава контрола на личността над нейното тяло, възпирайки нейното усещане за притежание над тялото си и давайки на другите усещане за право над него” (Troost 2008: 171). 

Тенденцията да се омаловажават случаите, когато популярни мъже с обществен статус инициират физическа близост, включително целуват или прегръщат жени, които не са дали съгласието си за това, не само задават лош пример и насърчават тези постъпки в по-широк мащаб в обществото. Обвиненията срещу потърпевшите жени и коментарите относно тяхната визия, “морал” и пр. като предпоставки за това да станат обект на посегателство нормализират и задълбочават проблемите със сексуалното насилие, тъй като обезкуражават докладването им. Имплицитното послание, което подобни случаи отправят, е, че ако иска да бъде в безопасност, една жена най-добре да стои далеч от всякакви мъже. 

Заключение

Въпреки че не е идеален способ за етично и законово регулиране на взаимоотношенията между сексуални партньори (Kessel, 2019), сексуалното съгласие е основен компонент в първичната превенция на сексуалното насилие (Smith et al., 2020).

Поискването на вербално съгласие преди предприемането на физически контакт или действия спрямо друг човек е добра отправна точка за демократизирането на сексуалността в България и следва да бъде практикувано от всички партньори, без значение на техния пол. Изкореняването на патриархалната представа за жената като имущество (или притежание) на мъжа е от съществено значение не само за повишаването на равнопоставеността между половете в обществото, но и за изграждането на приобщаваща национална идентичност и поддържането на достоен за гордост международен имидж. 

Източници:

Atkinson, Michael. 2011. Deconstructing Men and Masculinities. Don Mills, Ontario: Oxford University Press. 

Buchbinder, David. 2013. Studying Men and Masculinities. New York, NY: Routledge.

Buchwald, Emilie., Pamela R. Fletcher., & Martha Roth. 1993. “Preamble.” Pp. 1 in Transforming a Rape Culture, edited by Emilie Buchwald, Pamela R. Fletcher, & Martha Roth. Minneapolis, MN: Milkweed Productions

Connell, R.W. 1995. Masculinities. Los Angeles, CA: University of California Press.

Kessel, Alisa. (2019). The cruel optimism of sexual consent. Contemporary Political Theory. 10.1057/s41296-019-00362-8. 

Kimmel, M. S. (2000). “Masculinity as Homophobia: Fear, Shame, and Silence in the Construction of Gender Identity”, 213-219. Readings for Diversity and Social Justice: An Anthology on Racism, Antisemitism, Sexism, Heterosexism, Ableism, and Classism. New York, NY: Routldege.

Smith, Lauren & Kolokotroni, Katerina & Turner-Moore, Tamara. (2020). Making and Communicating Decisions About Sexual Consent During Drug-Involved Sex: A Thematic Synthesis. The Journal of Sex Research. 1-19. 10.1080/00224499.2019.1706072. 

Troost, Hazel. (2008). “Reclaiming Touch: Rape Culture, Explicit Verbal Consent, and Body Sovereignty.” Pp. 171-178 in Yes Means Yes! Visions of Female Sexual Power & A World Without Rape. Edited by Jaclyn Friedman & Jessica Valenti. Berkeley, CA: Seal Press. 

Wanna add or share something?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s