Украйна

16.03.2022г.

Текст на Маги Назер, написан по време на благотворителна работилница за поезия и споделяне в полза на украинските бежанци, организирана от Валя Маринова, доброволка на Фондация “Солидарност в действие”.

“Какво мислиш за случващото се?” –

В гласът на маникюристката ми се прокрадва любопитство.

“Солидарна съм с народа на Украйна,”

Казвам аз, погъделичкана от нейната проява на интерес.

“Ужасни хора са украинците и не ми се мисли какво ни чака,

Като са заприиждали,”

Иззад гърба си чувам фризьорката, 

Майка на младото момиче, което рисува знака на мира

върху току-що готовите ми нокти в тюркоаз.

Ядосвам се на себе си за отговора, който дадох.

Ядосвам се, че не предположих, че ще чуя подобна реакция.

Че не се сетих за предишните ни разговори за COVID,

                                                                           за ваксините,

                                                                           За конспирациите,

                                                                           За малкия човек, озлобен, но нямащ власт

да се противопостави на злите елити.   

Забравих.

За момент забравих, че аргументите не вършат работа:

Когато доверието към науката го няма. 

Когато социалните мрежи са авторитет.

Когато всеки е медия.

“Не подкрепям войната и не заемам ничия страна,”

Ще ми се да бях казала.

Но вместо това мълча.

И чувствам дистанцията помежду ни, 

Докато маникюристката довършва маслиновата клонка

На безименния пръст на лявата ми ръка.

Wanna add or share something?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s