История на движението за превенция на домашното насилие в България

Изображение: Български Фонд за Жените

2020г. Курсова работа на Маги Назер, студентка в магистърска програма “История на жените и половете”, СУ “Св. Климент Охридски”

Докато в последните години темата за домашното насилие се превърна в обект на по-изострено внимание от страна на редица медии и общественици, благодарение на сбор от социални и културни фактори, които допринесоха за известно повишаване на чувствителността на обществото към домашното насилие и насилието между интимни партньори, наред с активистките усилия на множество институционални (НПО) и индивидуални социални дейци, както в научното, така и в общественото поле липсва систематизирана хронология на движението за превенция на домашно насилие в България, която да обхваща ключовите моменти в развитието на движението от неговото заформяне до наши дни. Настоящата работа има за цел да създаде хронология на ключовите събития, които характеризират развитието на движението за превенция на домашното насилие в периода 1989 – 2020г.

Метод

Настоящата работа няма за цел да бъде изчерпателен източник на сведения за историята на движението за превенция на домашното насилие в България, тъй като създаването на хронология на събитията неминуемо се ограничава от липсата на сведения и от субективното определяне кои събития са “важни” и следва да бъдат включени и кои не. В духа на феминистки ценности като солидарност и сътрудничество авторката на тази работа приветства допълването и разширяването на изготвената хронология, както и дебатирането на уместността на включване на едни или други събития.

С оглед на тази мотивация хронологията бе съставена чрез изследване на множество документи, създадени от редица местни и международни организации, и извеждането на събития и данни, документирани и представени от тях в рамките на разнообразие от доклади. Наред с това хронологията бе допълнена и от други събития, към които бях насочена, след като се допитах до няколко феминистки и женски групи в социалните мрежи (конкретно Фейсбук групите “Говорим си за феминизъм” и “Не си сама”).

Хронология

  • 1981 – България ратифицира Kонвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW)
  • 1982 – Kонвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) влиза в сила в Република България1
  • 1998 – С оглед на втори и трети периодичен доклад за България Комитетът на Kонвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) препоръчва усилването на законовите мерки за защитата на жените срещу всички видове насилие (в частната и обществената сфера). Комитетът окуражава правителството да “​​разработи редица медицински, психологически и други мерки за подпомагане на жени, жертви на насилие, и да промени преобладаващото отношение към домашното насилие, което го разглежда като частен проблем, и да насърчи жените да търсят обезщетение”.2
  • 1998 – Основаване на Фондация “Български център за джендър изследвания” БЦДИ3.
  • 1996, Април – Американската организация “Minnesota Advocates for Human Rights” провежда изследване върху домашното насилие в България и заключава, че: “Домашното насилие е сериозен и повсеместен проблем в България”, като допълва, че: “държавата не подпомага преследването на престъпления срещу домашно насилие, освен ако жената не е била убита или трайно увредена. Дори когато жената е трайно увредена, държавата не винаги преследва извършителя. Съдилищата не приемат сериозно задължението си да наказват извършителите на насилие над жени в дома. В допълнение, правителството не предоставя никакви социални услуги на жертви на домашно нападение, нито се опитва по някакъв начин да предотврати тези престъпления от това да се случват”.4
  • 1997, Октомври – Създаване на Национална гореща телефонна линия за пострадали от насилие. Проектът е иницииран и се ръководи от Фондация “Анимус”, като обслужващият телефонната линия персонал е съставен от доброволци.5
  • 2001 – Фондация „Асоциация Анимус“ придобива статут на организация в обществена полза.6
  • 2003 – Национално проучване на общественото мнение от 2003 г. показва, че домашното насилие е частен въпрос според 49,2% от анкетираните (предимно мъже), докато 50,8% (предимно жени) го определят като обществен.7
  • 2004, септември – Основаване на Български фонд за жените (БФЖ)8
  • 2005, март – България приема Законът за защита от домашното насилие9
  • 2006, септември – Встъпва в сила Факултативен протокол, който дава възможност да се подават индивидуални и колективни жалби/комуникации пред Комитета CEDAW при нарушаване на правата на жените, защитени от Конвенцията10
  • 2007 – Изработени са стандартни оперативни процедури (СОП) за предотвратяване и ответни действия при сексуалното насилие и насилие, основано на пола11
  • 2008 – Министерство на Правосъдието създава работна група, която да подготви изменения на Законът за защита от домашното насилие. Това се случва поради нарастващия брой на случаи на домашно насилие, както и благодарение на усилията на НПО-та, ангажирани със защита на правата на жените.
  • 2008, септември – Основава се сдружение “Алианс за защита от насилие, основано на пола”, в което членуват 11 неправителствени организации от цялата страна.12
  • 2009 – Доклад от 2009 г. представя, че една от четири жени е била жертва на домашно насилие и че деветстотин хиляди жени търпят домашно насилие всяка година.13
  • 2009, декември – Влиза в сила промененият Закон за защита от домашното насилие14. Сред най-важните изменения е член 6, според който до 31 март всяка година следва да се приема Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, финансирана от националния бюджет. Създаден е бюджетен ред за финансиране на дейности на НПО за борба с домашното насилие и подпомагане на жертвите от страна на на Министерството на правосъдието. Годишното разпределение на бюджета трябва да подпомага полицейски и съдебни обучения, мониторинг, помощ за жертви и развитие на консултативни и кризисни центрове за подкрепа на жертви, програми за работа с извършители.
  • 2010 – Въпреки обещаното ежегодно финансиране на Национална програма за превенция и защита от домашно насилие от националния бюджет, такова не е отпуснато.15
  • 2011 – Дело на В.К. Срещу България. Българката В.К. Подава жалба срещу България пред комисията за изпълнението на Kонвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) с оплакване, че държавата е неглижирала задължението си да й предостави защита от домашно насилие и че не е действала, за да осигури подкрепа и да възпрепятства нанасянето на непоправими щети върху нея и децата й. Първоначално взетото решение от Комисията да санкционира България се потвърждава и след като бива обжалвано.16
  • 2011 – От националния бюджет са отделени 500 000 лева в подкрепа на Националната програма за превенция и защита от домашно насилие за 2011г. Държавният конкурс за разпределение на средствата бива обявен чак през април вместо през януари, както е било планирано, с подписване на договорите със спечелилите финансиране НПО-та, което ограничава периода за осъществяване на одобрените проекти до 4 месеца.17
  • 2011, юли – след разглеждане на третият периодичен доклад, свързан с мерките, предприети от България във връзка с превенцията на домашното насилие и предоставянето на защита и подкрепа на неговите жертви, Комитетът по човешките права изразява загриженост относно ниския брой случаи на домашно насилие, които действително са подведени под съд и са санкционирани. Констатирано е, че наказателното преследване на делата като цяло е ограничено до случаите, когато нарушителят нарушава административния ред за защита (чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс) и че съгласно член 161, параграф 1 от Наказателния кодекс , обвиненията в домашно насилие трябва да бъдат инициирани по жалба на пострадалия в случаи на лека или средна телесна повреда. Комисията препоръчва на държавата да засили усилията си за предотвратяване на домашно насилие и да насърчи жертвите да докладват случаите пред съответните органи. Комитетът препоръчва да се направи задълбочен анализ на причините, поради които рядко се търси намеса от органите на реда и да се „осигури наказателно разследване, преследване и санкциониране на всички случаи на домашно насилие.“18
  • 2012 – Утвърждава се методическото ръководство за предоставяне на социална услуга “Кризисен център”19
  • 2012 – Комитетът за елиминация на всички форми на дискриминация срещу жените разглежда делото Джалоу срещу България (C/52/D/32/2011). Комитетът заключава, че България е нарушила членове 2(b)-2(f), 5(a), 16(1)(c), 16(1)(d) и 16(1)(f) от CEDAW, както и членове 1 и 3, поради това че не е разследвала твърденията, че българският гражданин А.П. е извършвал домашно насилие срещу Джалоу и нейната дъщеря.20
  • 2012 – Комитетът отправя нови препоръки към българското правителство по повод разглеждането на периодичните доклади за изпълнението на Конвенцията CEDAW. Отправени са препоръки за осигуряване на защита и подобрен достъп до правосъдие на жените от уязвимите групи, включително на жените мигрантки. С висок приоритет за изпълнение и докладване Комитетът изисква от българското правителство да подобри, включително чрез законови мерки, защитата на жените и момичетата срещу всички форми на насилие, основано на пола.21
  • 2012 – Европейският съд за човешките права разглежда делото Мейрейес срещу България. В жалбата си по делото Мейрейес докладва, че е била подложена на психически и физически тормоз от страна на българския си партньор, с когото има дете. През септември 2009г. Тя бива изведена от общото жилище след съдебно решение във връзка с оплакване на партньора й за домашно насилие от страна на Мейрейес спрямо него и детето им. След това мъжът предприема мерки за лишаване на Мейрейес от родителски права над детето. Мейрейес обвинява България в нарушаване на правото й за семеен живот, тъй като искането й за междувременни мерки, позволяващи й да вижда детето си, не са били уважени. На държавата е наложена да изплати финансова компенсация.22
  • 2013 – За първи път се провежда кампанията „Извърви километър в нейните обувки“, целяща да привлече общественото внимание върху насилието над жени. В рамките на събитието мъже обуват дамски обувки на висок ток и извървят определено растояние в центъра на гр. София в подкрепа на каузата. Кампанията се организира от Фондация „Ресурсен Център Билитис“, Български хелзинкски комитет и Информационното бюро на Европейския парламент в България. Кампанията се провежда отново всяка година до 2016г. включително.23
  • 2014, 22 декември – Министерски съвет предлага на Народното събрание да направи промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК)84, а със заключителните му разпоредби – и в ЗЗДН, за да бъдат въведени в националното законодателство разпоредбите на Регламент (ЕС) 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения. С предвижданите промени се очаква премахването на процедурата за признаване и изпълнение на съдебните решения, за да се облекчи защитата на пострадали от домашно насилие лица от други страни на ЕС. Промените, предложени в ЗЗДН, целят да се гарантира защита на жертвите на психическо или физическо насилие, дори когато се преместват, пътуват или работят в ЕС и да се осигурят процесуални гаранции за засегнатите лица.24
  • 2015, 11 януариРегламент (ЕС) 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения и Регламент (ЕС) 606/2013 относно взаимното признаване на мерки и осигуряване на защита по граждански дела влизат в сила в България. С тази стъпка се осигурява това жертвите на домашно насилие да получават защита в целия Европейски съюз.25
  • 2015, ноемвриБългарски фонд за жените открива кампания срещу насилието над жени в Парламента.26
  • 2016, 21 април – На официална церемония в присъствието на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд министър Екатерина Захариева подписва Истанбулската конвенция (Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жените и домашното насилие) от името на България, след взето решение от Министерски съвет на 13.04. 2016 г.27
  • 2016, 14 ноември – Приема се Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2016 – 2020 г.28, която предвижда като основна цел създаването и прилагането на дългосрочна и устойчива държавна политика за постигане на равнопоставеност между жените и мъжете.
  • 2016 – Приема се Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2019-2020 г., следващ принципите и целите на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2016 – 2020 г. Един от петте основни приоритета на националния план е “Борба с насилието, основано на пола и защита и подкрепа за жертвите”.29
  • 2017, септември – неформалната гражданска организация Асоциация „Общество и ценности“, член на Световния конгрес на семействата, се обявява против ратификацията на Истанбулската конвенция и започва подписка срещу нея.30
  • 2017, септември – Представен е координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, изработен от междуведомствена работна група към Министерство на правосъдието с подкрепата на Фондация „Асоциация Анимус” в рамките на проект “Изработване на Национален механизъм за насочване и стандарти за идентификация, защита и подкрепа на жени, жертви на домашно насилие”, финансиран от Фондация „Оук“ (Oak Foundation).31
  • 2017, 8 март – Първо шествие за правата на жените в София, организирано от Българския фонд за жените с фокус върху домашното насилие над жени. Организира се ежегодно след това.32
  • 2018, 22 февруари – Създаване на фейсбук страницата на Клуб „Не си сама – заедно срещу насилието“ – клуб за взаимопомощ на жени, преживели насилие, иницииран от “Момичетата от града” и вдъхновен от кампанията “#Metoo”. Понастоящем групата има 3,800 последователи, като в нея ежедневно се дискутират различни казуси, свързани с домашно насилие, като участничките споделят опита си и обменят стратегии.
  • 2018, 7 март – Правителството на ГЕРБ оттегля законопроектът за Истанбулската конвенция. Ратификацията на Конвенцията се отменя до произнасяне на Конституционен съд.33
  • 2018, 27 юли – Констутицуионен съд отхвърля Истанбулската конвенция.34
  • 2019, 7 февруари – Народното събрание приема на второ четене поправки в Наказателния кодекс за домашното насилие. Съгласно новия текст всеки, извършил убийство в условията на домашно насилие, ще получава наказание „лишаване от свобода“ до 20 години или доживотен затвор без право на замяна.35
  • 2018, 26 ноември – Проведени са протести срещу домашното насилие в София и във Варна. Организаторите настояват за засилена защита на жените от ежедневните битови посегателства и приемане на Истанбулската конвенция.36
  • 2019, януари – Фондация “Билитис” публикува доклад за Домашното насилие и насилието при излизане на срещи срещу лесбийки, бисексуални и транс жени. Докладът е публикуван след провеждане на качествено изследване, включващо 40 интервюта с лесбийки, бисексуални, пансексуални и транссексуални жени, преживели физическо, психологическо, икономическо, вербално и/или сексуално насилие, упражнявано над тях от техните партньори.37
  • 2019, февруари – БФЖ стартира кампания за превенция на насилието над жени “Заблуди в любовта38
  • 2019, септември – Количествено национално проучване на “Маркетлинкс” разкрива, че мнозинството от анкетираните считат, че трябва да се вземат ефективни мерки спрямо домашното насилие (79%),а около една четвърт смятат, че механизмите в момента са неработещи (24%).39
  • 2019, 25 ноември – БФЖ отбелязва 16-те дни срещу насилието над жени с кампания, насочена към мъжете.
  • 2019, 25 ноември – Български фонд за жените, заедно с още 13 феминистки организации и колективи, организира протест на Международния ден на ООН за елиминиране на насилието срещу жените под надслов „Докато има насилие, борбата продължава“ .40
  • 2020, 9 януари – Провежда се първа фокус група по темата за домашното насилие с полицейски служители за София-град, организирана от Фондация Анимус.41

Дискусия

От представената хронология, която отново е важно да подчертаем, не е изчерпателна, а по-скоро представлява първа стъпка към изграждането на по-детайлен исторически преглед на постиженията на движението за превенция на домашното насилие в България, могат да бъдат изведени следните впечатления.

Първо, отличава се ролята на международни инициативи за адресиране на домашното насилие и техния път към приобщаване в българското законодателство, който по-често се характеризира със съпротивление от страна на българската държава (и в случая на Истанбулската конвенция – от страна на българското общество) и бавно въвеждане на законови мерки, които обаче не са подкрепени от съответстващо финансиране, обучение и повишаване на чувствителността по темата на кадри и ефективно изпълнение. Второ, ролята на международни организации и донори се явява ключова за формулирането на домашното насилие като критичен проблем и определянето на стратегии, чрез които то да бъде овладяно. Особено важно тук е влиянието, оказано от организации като “Minnesota Advocates for Human Rights” и други, както и техния принос за създаването на едни от водещите български организации, занимаващи се с проблематиката на домашното насилие от 90-те години насам (Иванчева, 2015). Трето, основните социални дейци, включени в хронологията, са установени НПО–та с достъп до значителни финансови ресурси и експертни лица. Четвърто, едва от 2017-та година насам в изготвената хронология може да се види активизирането на по-голяма маса от хора спрямо проблематиката на домашното насилие чрез протести, включване в онлайн групи за подкрепа и взаимопомощ и други.

С оглед на тези резултати е необходимо да разгледаме някои ограничения на настоящата изследователска работа по изготвянето на хронология на движението за превенция на домашното насилие. Макар в хода на подготовката на хронологията авторката да разгледа десетки документи, свързани с темата, в по-голямата си част тези документи са съставени от установени български или международни институции или неправителствени организации, които основно разглеждат ключови събития, свързани с промени в законодателството, привеждането на статистически данни и сходни действия, които вероятно се разбират като имащи по-голямо “въздействие” върху движението.

Съответно, в тези документи не се споменават събития, свързани с мобилизирането на grassroot ниво, или такива исторически събития, които са предизвикали значителен отзвук в обществото във връзка с темата за домашното насилие, макар да са били “неорганизирани”. Във връзка с второто е интересно да споменем, че публикацията ми в една от големите женски групи във Фейсбук “Не си сама – заедно срещу насилието”, чрез която се допитах до членките на групата за важни според тях събития, свързани с движението срещу домашното насилие, изведе на преден план трагичната история на Пейо Яворов и Лора Каравелова. След като една членка на групата изрази, че според нея: “Несъмнено най-важния и повратен съдебен процес за домашно насилие в нашата история е смъртта на Лора Каравелова Яворова. Епикризи и решения на съда са били анулирани благодарение на сериозен политически натиск. А след това неуморна националистическа пропаганда оневинява Яворов и сега никой даже и не се сеща за това, че Яворов е бил съден и осъден за убийство преди да се намеси ВМРО и да обясни, че Лора се е “само”убила.” (С.С.), под публикацията се разяри оспорван дебат. Проследяването на отзвука на самоубийството на Лора Каравелова и отношението на обществото към разглеждането на случилото се между двойката през призмата на домашното насилие може да бъде интересна отправна точка за отделна изследователска работа, но не беше включено в настоящата хронология поради неспособността да се извърши задълбочен анализ дали и как този случай повлиява на обществените нагласи по темата и на развитието на движението срещу домашното насилие.

Въпреки това създаването на една по-пълна картина на процеса на осъзнаване на обществото за необходимостта да се премахне домашното насилие би могло да включи и подобни примери от обществения живот, наред с такива от културния (например, в сходна хронология на движението срещу домашно насилие в САЩ е включен филмът “Горящото легло” от 1984, който пресъздава историята на жена, подложена на домашно насилие, и дава началото на дискусии, свързани с преживяванията на жените в многобройни общности в Съединените Щати42). Ако съществуват културни продукти, засягащи домашното насилие, би било добре да ги документираме, а ако не съществуват – да ги създадем.

Настоящата работа не успя да отговори на един от основните въпроси, които си задавам, а именно: “Кога се заражда възприятието на домашното насилие като отрицателен и вреден за личността и обществото феномен?”. Както Фуко демонстрира чрез примери, свързани с промените, които постепенно настъпват относно идеите ни за това какво е приемливо и какво не е в “История на сексуалността” (1976), домашното насилие невинаги е било възприемано като явление, което следва да бъде санкционирано. Въпреки че настоящата работа се фокусира върху периода след падането на социалистическия режим в България, бъдещи изследвания на предходни исторически периоди могат да доведат до по-задълбочено разбиране не само на отношението към домашното насилие в българското общество, но и към отношенията между хетеросексуалните двойки и към жените.

Интересна находка в това отношение е споделения с мен откъс от допълненията към Екзархийския устав, приспособен в Княжество България от 1897 г., съдържащ основания за разтрогване на брак. В него се пише, че законносключеният брак може да се разтрогне: “3) а) когато едно от бракосъчетаните лица се предаде на отчаяно пиянство и, последствие на това, разпилява имота си и разсипва къщата си; б) когато един от съпрузите буйствува, безчеловечно се отнася, изтезава и бие немилостиво другаря си; в) когато един от съпрузите заплашва с убийство, като посяга по какъвто и да било начин върху живота на другаря си;43” (Чл. 187). Очевидно съставителите на устава са имали разбиране за различните форми на насилие в дома като неприемливи.

Както изследователи, работили по темата преди мен, показват, проследяването на историята на движението за превенция на домашното насилие би могло да разкрие важни аспекти, отнасящи се не само до проблематиката на домашното насилие, включително опитите за неговото изкореняване на законово и културно ниво и работата по предоставянето на социални услуги и подкрепа на жертвите. Историческият развой на движението за превенция на домашното насилие е също така от критична важност за развитието на феминисткото движение в България (Иванчева, 2015; Иванчева, 2014), тъй като след падането на социалистическия режим в България през 1989г., посредством влиянието на международни организации и донори домашното насилие се рамкира като фундаментален проблем, който бива приоритизиран и финансиран в най-голяма степен спрямо съществуващите проблеми и ограничения на жените. От средата на деветдесетте години на ХХ век движението за превенция на домашното насилие в България набира скорост и се превръща в един от основните “стълбове” за развитието на женското движение в постсоциалистическия период на България (Иванчева, 2015), като до голяма степен се оформя като “лицето” на женското движение в България и заличава други важни траектории за обществена трансформация, които да доведат до равенство между половете в повече сфери на влияние, до които жените имат ограничен достъп.

Критична към този подход на фокусиране на всички усилия върху проблема за домашното насилие, Мария Иванчева (2015) твърди, че поради усвояване на доминиращата либерална феминистка идеология, домашното насилие в България е било индивидуализирано като проблем на отделната личност или на семействата, без да бъде формулиран като джендър проблем, чието разрешаване изисква преразпределение на власт и адресиране на факторите, които възпират равенството между половете. В допълнение, развитието на движението за превенция на домашното насилие може да бъде разгледано като предотвратяващо насочването на внимание и ресурси към други структурни феминистки проблеми. Не на последно място фокусирането на движението за превенция на домашното насилие върху лобиране и промяна на законовата рамка по отношение на наказуемостта на домашното насилие допринася за професионализацията на женското движение в България и налага граници, които затрудняват достъпа за участие в движението и намаляват потенциала му да достигне и обедини по-широка маса от жени (Иванчева, 2014).

Заключение

Историята на движението срещу домашното насилие е важна не само сама за себе си като барометър на толерантността на обществото ни към насилието в личната сфера, но и с оглед на нееднозначното й въздействие върху движението за правата на жените в България. Настоящият опит за изготвяне на хронология е първа стъпка, а не изчерпателен източник на информация по темата, който следва да бъде обогатен с включването на други значими и допринасящи за превенцията на домашното насилие събития не само касаещи законовите измерения на проблема, но и неговите отражения в културната, социалната и икономическата сфера.

Източници:

Ivancheva, Mariya. 2015. “The Spirit of the Law: Mobilizing And/or Professionalizing the Women’s Movement in Post-Socialist Bulgaria.” In Comparing Women’s Movement Influence on Domestic Violence Policy: A Model of Critical Institutionalization (tbc), edited by Andrea Krizsan and Raluca Popa. Central European University, Center for Policy Studies, forthcoming.

Ivancheva, Mariya. 2014. “Continuity in Rupture: The Paradoxical History of the Women’s Movement in Bulgaria.” In What Do Ideas Do?, Vol. 33, edited by Agata Lisiak and Natalie Smolenski, Vienna: IWM Junior Visiting Fellows’ Conferences. http://www.iwm.at/publications/5-junior-visiting-fellows-conferences/continuity-in-rupture/. [Google Scholar]

1 https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/REPORT-SGBV-final-final.pdf

2 https://genderalternatives.org/images/Shadow_report_GAF_June_2012_Final.pdf стр. 25

3 Според сайта на организацията: “Организацията работи в областта на равенството между половете, домашно насилие и антидискриминация и репродуктивните права, като предоставя информация, изготвя изследвания, анализи и проектозакони, провежда кампании и лобира за законодателни промени, предоставя обучение и консултации за професионалисти и работи в широка мрежа от организации, публични институции и експерти.”

4 https://genderalternatives.org/images/Shadow_report_GAF_June_2012_Final.pdf стр. 26

5 https://animusassociation.org/programi-uslugi/goreshta-linia/

6 https://animusassociation.org/za-fondaciata/

7 https://genderalternatives.org/images/Shadow_report_GAF_June_2012_Final.pdf и https://www.etuc.org/sites/default/files/document/files/bulgaria_etuc_safe_at_home_safe_at_work_final_bulgarian_version.pdf

8 https://bgfundforwomen.org/bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/

9 Законът определя домашното насилие като: “всяко действие на физическо, психическо или сексуално насилие и всеки опит за такова насилие, както и насилствено ограничаване на личната свобода и личната неприкосновеност, срещу лица, които имат или са имали семейни или роднински връзки или са съжителствали или живеят в един и същи дом” (чл. 2). Съгласно чл. 5: “защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез: (1) поставяне на ответника под задължение да се въздържа от насилие; (2) отстраняване на ответника от общото жилище за определен от съда срок; (3) забрана на ответника да се доближава до дома, местоработата и местата, където жертвата осъществява своите социални контакти или отдих …; (4) временно преместване на местопребиваването на детето с родителя, който е жертва или с родителя, който не е извършил заложения насилствен акт …; [и] (5) поставяне на ответника под задължение да посещава специализирани програми … “. https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135501151

10 https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/REPORT-SGBV-final-final.pdf

11 https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/REPORT-SGBV-final-final.pdf

12 Според описание на Алианса той е “единствената и най-мащабна мрежа, активно работеща за защита и превенция срещу домашно насилие и насилието, основано на пола.” Мисията на Алианса е “да координира и осигурява устойчивост на дейности по изпълнение и промяна на българското законодателство за защита от домашно насилие, насилие, основано на пола, трафик на хора, постигане на равнопоставеност на жените и мъжете, разработване и прилагане на стандарти за социални услуги, сътрудничество между гражданския сектор и институциите, мониторинг, изследвания, разработване на програми и стратегии в помощ на развитие на законодателството за превенция и защита срещу домашното насилие, насърчаване на образователна дейност и работа с млади хора, международно сътрудничество и обмен.” https://cease-project.eu/project/alliance-for-protection-against-gender-based-violence/

13 https://genderalternatives.org/images/Shadow_report_GAF_June_2012_Final.pdf

14

15 https://genderalternatives.org/images/Shadow_report_GAF_June_2012_Final.pdf

16 CEDAW. Case of V.K. v. Bulgaria. Committee on the Elimination of Discrimination against Women (CEDAW); 2011.

17 https://genderalternatives.org/images/Shadow_report_GAF_June_2012_Final.pdf

18 https://genderalternatives.org/images/Shadow_report_GAF_June_2012_Final.pdf

19 https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/REPORT-SGBV-final-final.pdf

20 https://projects.iq.harvard.edu/violenceagainstwomen/publications/jallow-v-bulgaria

21 https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/REPORT-SGBV-final-final.pdf

22 https://hudoc.echr.coe.int/app/conversion/pdf/?library=ECHR&id=003-4203051-4985618&filename=003-4203051-4985618.pdf

23http://www.europarl.europa.eu/bulgaria/bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D0%BA%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D1%83%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-8-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82

24 https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/REPORT-SGBV-final-final.pdf

25 https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2016/12/REPORT-SGBV-final-final.pdf

26 https://bgfundforwomen.org/bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%b8%d0%bd%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/

27 https://www.justice.government.bg/117/9597/

28 Приета с Решение № 967 на МС, https://kik-info.com/novini/ms/Proekt-na-Natsionalen-plan-za-deystvie-za-nasarchavane.7485.php

29 https://kik-info.com/novini/ms/Proekt-na-Natsionalen-plan-za-deystvie-za-nasarchavane.7485.php

30 https://www.sva.bg/104510741088108610871072/6195023

31 http://animusassociation.org/wp-content/uploads/2017/08/Koordinacionen-mehanizum-doma6no-nasilie.pdf

32 https://bnr.bg/post/100805333/shestvie-za-pravata-na-jenite-na-stolichnia-bulevard-vitosha

33 https://dariknews.bg/novini/bylgariia/pravitelstvoto-ottegli-istanbulskata-konvenciia-2083029

34 https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6983990

35https://www.actualno.com/society/kompensiraha-li-promenite-v-nk-othvyrljaneto-na-istanbulskata-konvencija-news_720740.html

36 https://nova.bg/news/view/2018/11/26/233053/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%88%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0

37 https://bilitis.org/portfolio/doklad-nasilie-lgbti-zheni/

38 https://bgfundforwomen.org/bg/2019/02/14/%d0%b1%d1%84%d0%b6-%d0%b8%d0%b7%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d1%87%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b7/

39 http://bghelsinki.org/bg/novini/press/single/20200128-Zapovedi-za-nezabavna-zashtita-ot-domashno-nasilie-2019/?fbclid=IwAR1dGOH-BR_vLSdD6bcBx1LEF0IPr9qId9Adt0J4ipu3KVBcxhkYOrD8Gp0

40 https://bgfundforwomen.org/bg/2019/11/24/protest-sreshtu-nasilieto-nad-zheni/

41 http://animusassociation.org/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0-%d1%84%d0%be%d0%ba%d1%83%d1%81-%d0%b3%d1%80%d1%83%d0%bf%d0%b0-%d1%81-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d1%83%d0%b6%d0%b8%d1%82/

42 http://www.tiki-toki.com/timeline/entry/80006/Domestic-Violence-Prevention-A-history-of-milestones-and-achievements/print/

43 http://www.anamnesis.info/node/894?fbclid=IwAR12Rp9RN1N_eeHxP8h0wjZcjMEazlL8X9aE_ZUDBlYsypDmiDy_H4DGzXI

Wanna add or share something?

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s