Целувката на Бай Ганьо: триумфът на насилствената близост като орден на мъжественост

Докато в САЩ от десетилетия текат обществени и академични дебати, които целят да изяснят моралните и законови рамки, които различават сексуалните взаимоотношения, осъществявани по взаимно съгласие, от актовете на сексуално насилие, легалните системи на голяма част от европейските държави не дефинират сексуалните посегателства през призмата на липсата на съгласие. В България дълбоковкорененият патриархализъм, наред със … Continue reading Целувката на Бай Ганьо: триумфът на насилствената близост като орден на мъжественост

“Момиче като мен”: Феминистки анализ на творчеството на Тита и Гери Никол

Светът на отношенията между хетеросексуални мъже и жени, представян чрез песните в репертоара на Тита и Гери Никол, е свят на неяснота и объркан преход, в които лирическите героини едновременно се опитват да се откъснат от наследството на патриархалните норми и пасивната роля, която те отреждат на жената, но в същото време сякаш не приемат равенството между половете за възможен (или пък желан?) проект.

“Аз, майка ми и свекървата”: възприятия за домашния труд около празниците на български майки

Проведената онлайн анкета с 51 български майки показа, че въпреки това, че респондентките докладват, че извършват основните или всички задължения, свързани с посрещането на коледните и новогодишните празници, а партньорите им (мъже) отговарят за значително по-малко аспекти на приготовленията, мнозинството от тях не желае промяна на разпределението на задълженията. 

„Кой можеше да си помисли?“: смесените бракове по време на социализма в България като предизвикателство срещу социалните норми, дързост на въображението и ключ към други светове

За смесените бракове по време на социалистическия период в България почти не съществуват исторически източници. Дълбочинните интервюта с хора, живели по това време и имащи отношение по темата, биха могли да запълнят празнините в съществуващите исторически знания и да ни разкрият цяло богатство от малко известни детайли за ежедневието, социалните отношения и възприятията, които едва ли можем да си набавим по друг начин. Биографичното не само има място в историята, но и й дава плът.